Пишеш, че сте построили къща, защо ви се налага да наемате тогава?
`Щото, я продадохме преди 10 години - баба ми де, аз къде се бутам...
Ти си от София така ли, а име да си кажеш нещо... ама много сте срамежливи значи... вие си се знаете, а мен кучета ме яли...
покрива го таковах ме, ама заваля и изми замазването другата седмица отново
...е nilnull значи можем и с тебе да се видим...
Ама кажете къде...
Аз все едно на друга планета ще ходя...
лека
A, тя мойта е като твойта (предполагам де) - от Пловдив съм, ама 8 годин веке съм у Софията. Пратиа ме на`ште да уча ино-две вишута, па изучих ги, ама си останах тукя. Посли се зажених, ама излезнах умну и си зех булка от Пловдив, че по-арни и сговорни от тамошните не съм виждал.
Виках му язе на тате "Що ше ме пращаш у тоа голем град - ни ща го, ни ща ти и вишуто. Ей тука на селу ши си остана - викам му - ше завъдя добитък, ше работя с тракторо, ше купим ладата Нива на чичо Танас в едно с касетките на Лепа Брена и Миле Китич." Ама он слуша, слуша па ми плесна два шамара и даде начален старт. Е минало вече е това, сега никуй ни мой мъ мръдна от София, институционализиран съм де се вика по рамалийски. Знаш как е, градо те грабва и ся само си припявам:
Голям град - големи хора,
само веднъж да дойда само туй мий зора...
Голям град - пълно е със стока,
толкус коли напрао ми сa спира тока...
Голям град - голяма мръсотия.
Нищо! Тука ше развивам търговия.
Голям град - пълно със боклуци.
Нищо... столичани искам да са мойте внуци.
Убаво, че от време на време си ходя в Рамалий да си припомня корените, да ми замиришат тревите...
Айде, чи се разнежих.
