Розовчани

Енчо Пиронков е роден в пловдивското село Розовец, завършва гимназия в Пловдив през 1952 година. Няма художествено образование, самобитен художник е. Става известен през 1961 година, когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Оттогава Пиронков е поставял над десет самостоятелни изложби в Пловдив и София, както и в чужбина: Берлин, Болоня, Будапеща, Варшава, Дрезден, Кьолн, Лайпциг и др.

Пиронков е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. В творбите му, наситени с богатство на багрите, лиризъм и емоционалност, като основни теми присъстват Старият Пловдив, селският бит, Априлското въстание. Пиронков работи и в областта на приложното монументално изкуство (мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика) и сценичната декорация - негово дело са декорите за филма „Сватбите на Йоан Асен“.

Носител е на множество отличия, сред които награда на СБХ през 1964 г., орден „Кирил и Методий“ през 1979 г. и званието „заслужил художник“ през 1985 г.[1] През 1984 г. излиза книга, посветена на Пиронков, с автор Аксиния Джурова.[2] Негови произведения са притежание на НХГ, много държавни и частни галерии в България, както и частни колекции в САЩ, Австрия, Испания, Дания, Мексико, Япония, Франция, Германия.

Синът му Кирил Енчев е републикански шампион по кану, а внучката му Цветана Пиронкова една от най-добрите български тенисистки.

Източник:bg.wikipedia.org

Самостоятелни изложби:

1965 - първа самостоятелна изложба в НХГ, София,
1966 - Русе и Пловдив,
1967 - Пловдив в къщата на Ламартин,
1969 - Пловдив, Будапеща, Печ,
1970 - Пловдив,
1991 - Атина, Гърция
1971 - Пловдив и Варшава
1972 - Варна, Източен Берлин и Западен Берлин,
1973 - Пловдив и Болоня,
1975 - София и Пловдив
1976 - Пловдив, Кьолн и Варна
1977 - Пловдив,
1980 - София, Сливен ,
1981 - Лондон,
1982 - София и Пловдив
1985 - ретроспективна изложба в НХГ, София,
1986 - Кипър, Варшава,
1987 - Братислава, Будапеща,
1987 - няколко изложби в Германия,
1988 - Париж,
1989 - Виена,
1990 - Кипър,
1991 - галерия Витория, 1994 - СГХГ,
1998 - галерия Райко Алексиев, София.


Колективни изложби:


1969 - Париж
1970 - Мадрид
1974 - Варшава и Братислава
1981 - Кошице
1982 - Букурещ
1984 - Бермудските острови и Вашингтон
1986 - Ню Йорк, Лас Вегас и Лос Анжелис
1991 - Неапол и Рим
1993 - галерия Лотос, Виена


https://www.bnt.bg/bg/a/chasat-na-noj