Селото в древността

Предполага се, че землището на Розовец е било обитавано още от дълбока древност. Макар че в самото село досега не са открити конкретни доказателства, в съседство с неговите земи съществуват няколко селищни могили. На 7 км от Розовец, в землището на село Зелениково, е открита могила със следи от новокаменната епоха. Подобна могила от същата епоха е открита и край село Златосел. Повечето находки са каменни оръдия на труда, с които са си служили древните обитатели на нашите земи. Съществуват и мнения на някои историци, според които е имало и селище непосредствено под връх Градището, отстоящ на около 3 км от с. Розовец.

Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев

Античността

За селото през тази епоха съдим от множеството находки, намерени в разрушените поселения в района на селото – Градището, Калето и др. За съжаление, повечето находки са открити от непрофесионалисти, случайно или от иманяри – търсачи на съкровища. Голяма част от находките са били унищожени, като данните за тях са силно преплетени с местния фолклор, преувеличени от легендите и преданията, така характерни за розовчанина.

В началото на 30-те години на XX век Иван Велков прави описание на градищата и калетата в района. „Право на север от Сакартепе“, пише Иван Велков, „близо на час разстояние, се издигат стръмни откъм южната страна възвишения, надвесени повече към Розовец (по-рано Рахманлий). Върхът, който се вижда по-добре откъм Розовец, е познат като Св. Колас. Тук по време на жътва се правят някакви жертвоприношения. Върху Св. Колас се издига градище, обградено здраво с широк зид.“

По-острият и най-южен връх от тази група възвишения е познат като Калето,...

Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев

Средновековие

Наличието на три манастира в околностите на селото говори, че местността е населявана. Крепост на връх Градище продължава да се използва. Друга крепост се намира на връх Змейовец и се смята, че е от Средновековието поради славянското название, но според други датира още от траките. Градежът е сух и от ломен камък, характерен за славяните. На връх Сливово градище също са запазени останки от крепост. Има и стара легенда за един от трите манастира. Два от манастирите носят името „Св. Никола“, а третият – „Св. Неделя“. Единият „Св. Никола“ е на самото било на Средна гора.

Легендата гласи, че манастирът се е запазил като българска територия още няколко десетилетия след падането на Търновското царство под турска власт и преставането да съществува Българската държава. Има разказ от ходжата на Горно Ново село, че между манастира и землището на неговото село се намира старо турско гробище. Според преданията на ходжата там са били погребани турците, които са участвали в битката...

Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев

Турско робство

Няма точни данни кога е било покорено селото под турско робство. Смята се, че Пловдив и цялата околия са едни от първите паднали български земи под турско робство. Но пък легендата за манастира „Св. Никола“ и данните, които се съдържат в „Царственика“ на Отец Паисий, говорят за по-късното падане на селото и областта. През този период Турция е имала да решава доста свои вътрешни проблеми и фактически превзетите райони са били само формално под турско робство. Военни гарнизони е имало само в големите градове. За много планински села турското робство започва много по-късно. Предполага се, че Розовец е било село с привилегирован статут – село, което е трябвало да охранява и най-вече да поддържа прохода през Средна гора. В селото не е имало турски чифлик и турци не са живели. Една от причините е, че земята не е много плодородна, населението се е занимавало със скотовъдство. Поробителите са се заселили в плодородната част на България. Розовчани са изпитвали тежестта на робството чрез...

Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев

Възраждане

Вълната на самоосъзнаване на българина бързо навлиза в Розовец. Местното население се издържало в голяма степен от производството и продажбата на розово масло. Ограниченията на феодалната натурална система на Турция са се усещали силно. Много от розовчани са пътували по света и пряко са продавали своето произведено розово масло. Тези хора са донесли със себе си разкази за един друг свят и култура – неща, които силно са повлияли на селото и са го откроили значително от другите български селища. В селото не е съществувал никога и „черковният въпрос“. В селото никога не е имало проповядване на гръцки език. Всички свещеници са били местни хора. Най-старите свещеници, които селото помни, са били местни хора – поп Мухо, поп Филип Йонов, поп Никола Ганчов. Те са били и едни от първите учители в откритото в селото светско училище. Кога е открито училището, не може да се твърди със сигурност. Има някои косвени писмени доказателства:

На 20 май 1870 година вестник „Македония“...

Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев