Географско положение
Селото е точно на 50 километра от Пловдив в североизточна посока, в южното подножие на трите най-високи върха на Източна (Сърнена) Средна гора – Братан (1236 м), Самодивец и Сливово градище. И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. То се е сгушило в една закътана котловинка, включена между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг.
От северозапад и от североизток текат две реки – Старата река и Турската река, които на около два километра южно от селото, до Бачуров мост, се сливат и продължават на юг към река Марица.
Розовецкото землище заема площ от около 50 000 декара. Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара. Розовец граничи на изток със землищата на селата Славяни и Чехларе, на юг със землището на Зелениково, на югозапад – с Бабек, на северозапад – със Свежен и на север – с Александрово и Турия.<br />
Най-голямото водно течение на територията е река Розовецка, която...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Климатични условия
Разбира се, ето коригирания текст:
Според класификацията на Събев и Станев (1959) районът попада в Европейско-континентална климатична област, преходноконтинентална климатична подобласт. Съобразно надморската височина територията попада в Климатичния район на Източна Средна България – западна част (най-близка метеорологична станция Розовец (430 м н.в.)). Най-ниската средна месечна температура на въздуха е през януари и за отделните райони е в границите от -1°С до 0,1°С, а най-високата е през юли и е в границите от 22,3°С до 22,9°С. Средната годишна температура е от 10,1°С до 12,1°С. Това характеризира мека зима и горещо лято. Особено значение има периодът, през който средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10°С, тъй като това е периодът на активна вегетация за дървесната растителност. За подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори той е 210 дни, а за подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори и подпояса на нископланинските гори от...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Почвите
Почвите в района се характеризират с разнообразен състав и принадлежат основно към следните типове и подтипове: излужени канелени горски почви, тъмни, преходни и светли кафяви горски почви, както и чернозем-смолници. Всеки от тези почвени типове има свои специфични характеристики, които определят тяхната плодородност, структура и пригодност за земеделие.
Излужените канелени горски почви са широко разпространени в подножието на планините и се формират върху карбонатни и силикатни скали. Те се отличават с добре изразен профил, сравнително добро водозадържане и умерена до добра плодородност, което ги прави подходящи за отглеждане на различни култури и овощни насаждения.
Кафявите горски почви, особено тъмните и преходните, се срещат в гористи и полугористи територии, където климатът е по-влажен. Те имат по-високо съдържание на хумус и органични вещества, което ги прави изключително подходящи за растителност и селскостопанско ползване. Светлите кафяви горски...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Растителност
Съгласно приетото горскорастително райониране на България (Захариев и др., 1979 г.), разглежданият район попада в Тракийската горскорастителна област (Т), в рамките на подобластта Горна Тракия (ГТ). Според надморската височина, територията включва два основни пояса: долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (Т-1), както и средния планински пояс на буковите и иглолистни гори (Т-М).
По-точно, районът се разпределя в следните подпояси:
Т-1-2 — Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0–500 м н.в.)
В този подпояс естествената растителност се доминира от термофилни (топлолюбиви) дъбови видове, като благун (Quercus frainetto), зимен дъб (Quercus petraea) и космат дъб (Quercus pubescens). Наред с тях често се срещат келяв габър (Carpinus orientalis) и цер (Quercus cerris). Тези видове образуват както чисти, така и смесени насаждения, като съставът им е повлиян от почвените условия и експозицията. В тази зона се срещат и...
Автор: rozovec.com
Санитарно състояние на гората
Основните насекомни вредители, които причиняват значителни щети в дъбовите гори на България, са златозадката (Euproctis chrysorrhoea) и гъботворката (Lymantria dispar). Тези листогризещи насекоми имат периодично масово развитие, при което могат да доведат до обезлистване на дърветата и сериозно влошаване на здравословното състояние на насажденията.
Златозадката напада предимно благун и цер, но в години с масова поява (градивни години) се наблюдават повреди и по други видове дъбове и широколистни дървета. Гъсениците ѝ изгризват пъпките и младите листа, което води до отслабване на фитоценозите и понижаване на устойчивостта на дърветата към абиотични и биотични стресови фактори.
Гъботворката е един от най-агресивните вредители в дъбовите гори. Видът е полифаген и засяга над 400 растителни вида, като особено предпочита дъбовите. При масови нападения цялостното обезлистване на дърветата може да доведе до повторно разлистване в рамките на същия вегетационен...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Лечебни растения
Обикновена леска – храст или малко дърво. Формира самостоятелни съобщества – храсталаци на мястото на изсечени или унищожени гори. Среща се като подлес в дъбови и габърови гори. Търпи изсичане, при което се формират нови гнезда от многобройни млади стъбла. Използва се в медицината.
Обикновена хвойна – вечнозелен храст с изправени или полегнали клони. Расте в предпланините и планините на цялата страна. Среща се в подлеса на широколистни и смесени гори, на мястото на деградирали гори и сечища. Събират се плодчетата през есента на втората година. Използва се в медицината и в парфюмерията.
Влакнест равнец – многогодишно тревисто растение. Расте из ливади и пасища, каменисти и тревисти места, изоставени ниви, край пътища и селища, вторично като плевел в посеви. Използва се в билколечението. При предозиране са възможни отравяния.
Смрадлика – храст, рядко ниско дърво. Расте по сухи и каменисти почви из храсталаци и дъбови гори, предимно върху...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Животинския свят
Землището на село Розовец, разположено в южното подножие на Източна (Сърнена) Средна гора, се отличава с разнообразен животински свят, характерен за преходната зона между планинския и равнинния релеф. Благодарение на съчетанието от широколистни и иглолистни гори, открити поляни, храсталаци и водни потоци, районът предоставя подходящи местообитания за множество видове животни.
Сред бозайниците, обитаващи тази територия, са сърната (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), лисица (Vulpes vulpes), язовец (Meles meles), заек (Lepus europaeus) и различни видове дребни гризачи. Птичи видове като обикновен мишелов (Buteo buteo), сокол скитник (Falco peregrinus), бухал (Bubo bubo) и различни видове кълвачи и синигери са често срещани в горските масиви и откритите пространства.
Рептили и земноводни, като зелена гущерка (Lacerta viridis), обикновена жаба (Rana temporaria) и различни видове змии, също са част от местната фауна. Водните потоци и влажните зони в...
Автор: rozovec.com