Географско положение
Селото е точно на 50 километра от Пловдив в североизточна посока, в южното подножие на трите най-високи върха на Източна (Сърнена) Средна гора - Братан (1236 м), Самодивец и Сливово градище. И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. То се е гушнало в една закътана котловинка, включена между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг.
От северозапад и от североизток текат две реки - Старата река и Турската река, които на около два километра южно от селото, до Бачуров мост, се сливат и...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Климатични условия
Според класификацията на Събев и Станев (1959) районът попада в Европейско-континентална климатична област, преходно-континентална климатична подобласт. Съобразно надморската височина територията попада в Климатичния район на Източна Средна България - западна част (най-близка метеорологична станция Розовец (430 м н.в.) ). Най-ниската средна месечна температура на въздуха е през януари и за отделните райони е в границите от -1°С до 0.1°С, а най-високата е през юли и е в границите от 22,3°С до 22.9°С. Средната годишна температура е от 10,1°С до 12,1°С. Това...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Почвите
Почвите са представени главно от следните типове и подтипове: канелена горска излужена, кафява горска тъмна, преходна и светла, чернозем-смолница. В района няма особено активни ерозионни процеси, а само такива с локално значение, в резултат на изсичането на горите в миналото и екстензивното скотовъдство.
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Растителност
Съгласно възприетото горскорастително райониране на България (Захариев и др., 1979). районът попада в Тракийска горскорастителна област (Т), подобласт Горна Тракия (ГТ). Съобразно надморската височина попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (Т-1) и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (Т-М). В зависимост от местоположението, надморската височина и хидроложките условия, районът попада в следните подпояси: Т-1-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-500 м н.в.) Т-1-3 - Подпояс на...
Автор: rozovec.com
Санитарно състояние на гората
Основните насекомни вредители по дъбовите гори са златозадката и гъботворката. Тревожно е съхненето на дъбовите гори (като една от причините за това се посочва заболяването трахеомикоза). В някои насаждения повредите достигат 60% от броя на дърветата. Най-силно засегнати са чистите и смесени широколистни насаждения, където заболяването от трахеомикоза е най-голямо.
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Лечебни растения
Обикновена леска - храст или малко дърво. Формира самостоятелни съобщества - храсталаци на мястото на изсечени или унищожени гори. Среща се като подлее в дъбови и габърови гори. Търпи изсичане, при което се формират нови гнезда от многобройни млади стъбла. Използва се в медицината.
Обикновена хвойна - вечно зелен храст с изправени или полегнали клони. Расте в предпланините и планините на цялата страна. Среща се в подлеса на широколистни и смесени гори, на мястото на деградирали гори и сечища. Събират се плодчетата през есента на втората...
Автор: Розовец - Минчо Кюркчиев