За селото през тази епоха съдим от множеството находки намерени в разрушените поселения в района на селото-,Градището ,Калето и др. За съжаление повечето находки са открити от непрофесионалисти, случайно или от иманяри- търсачи на съкровища. Голяма част от находките са били унищожени, като данните за тях са силно преплетени с местния фолклор, преувеличени от легендите и преданията така характерни за розовчанина.

В началото на 30-те години Иван Велков прави описание на градищата и калетата в района. „Право на север от Сакартепе — пише Иван Велков, близо на час разстояние, се издигат стръмни откъм южната страна възвишения, надвесени повече към Розовец, по-рано Рахманлий. Върхът, който се вижда по-добре откъм Розовец, е познат като Св. Колас. Тук по време на жътва се правят някакви жертвоприношения. Върху Св. Колас се издига градище, обградено здраво с широк зид.

По-острият и най-южен връх от тази група възвишения е познат като Калето, Кисов връх или още Екисеври. Помежду двете градища се издига трети, по-нисък връх, също запълнен с развалини от разни постройки. Всички тези укрепени върхове, които представляват едно цяло, са достъпни слабо само откъм Розовец. В южната страна на градището върху „Св Колас”, обградено с двойна стена, се вижда нещо като апсида. Тук може да се потърсят останки от някаква църква.

От Кисов връх се спуска гористо било, което отива в югоизточна посока. Непосредствено под Стражата, върху южните плещи на възвишението, се крият из гората останките на еднокорабна църква. Църквата е обиколена отвред със здрави крепостни стени. Тук идват да се черкуват на Спасовден.

Като се върви пък от Кисов връх право на изток и се премине Ахчеджик, слиза се на ниско седло. Върху това седло стърчи, обраснала с гора, голямата Гюрова могила. От това седло, все на изток, се издига стръмен откъм юг връх, известен под името Змеевица. Върху Змеевица стоят развалините на неголямо градище с четвъртита форма, с размери 100/100 м, изложено по-вече на южния скат на върха, с широки до 2 м зидове, с обширен кръгозор към Братан на север и полето на юг."

На запад от селото също е описано още едно градище.

„Градището е обградено с двоен зид. Достъпно е било по-лесно откъм северната страна. Тук има стена, която почва от скалите на запад, върви 50 крачки северно и после завива на изток до 100 м. Втората крепостна стена обхваща самия връх. Тази стена обхваща едно пространство, дълго 65 крачки. Останки от някакви постройки се виждат и на южния скат на градището, вън от крепостната стена. Следи от жилищни помещения обаче трябва да се търсят в северната част на крепостта, дето културният пласт е най-дебел. Тук изораната нива е пълна с фрагменти от тухли."

Има подобни развалени и на Сливово градище, който не са изследвани нито описани.

Надгробните могилите около селото са описани в книгата на „Могили" на братя Шкорпиил. Те изброяват двайстина надгробни могили: Копана могила, за могили в местностите Неновец, Песьоското, Куза, на върха Самодивец, на върха Малък Шипковец, в Пладнището, също така Борова могила и др. В могилата от местността Неновец е била намерена една пръстена стомна „с шилесто дъно и две дръжки", човешки кости и три златни листчета с една топчеца.

Единствено по-точно се знае историята за находките в „Трите могили”. В местността се издигат три могили, като средната е по-висока.

Действието се развива на 9 март 1851 година. Един тогава млад розовчанин, на име Стоян орал бащината си нива, която граничела с високата могила. По едно време с ралото закачил голям камък, който се отместил и се разкрила дълбока дупка. Стоян съзрял нещо вътре да блести. Младежът веднага повикал баща си и местния кмет-големец чорбаджи Деню. Тримата с помощта на един прът успели да извадят блещукащия предмет от дупката. Оказало сe ,че това било златен венец ,който след много препирни успели да разделят на три части и да укрият. Тези части от златния венец били пазени дълго време в техните семейства. По-късно те били раздробени на още по-маки парчета. И така следите на венеца се губят и вероятно е бил претопен и продаден. Братя Шкорпил съобщават някои подробности за златния венец. От разговора си с Манто Денев, син на чорбаджи Деню, те узнали, че венецът бил изработен във вид на две лаврови клонки, които можели да се закопчават, и че бил украсен с топчести зърна.

Историята не завършва до тук тъй като находката не могла да бъде запазена в тайна. Тя достига до турската власт, която изпраща някакъв големец да разследва случая . Според легендите този турчин накарал рамалиеца Кара Маню да влезне в дупката и от там отново били извадени множество предмети. За жалост сведенията за тях са косвени и обвити с легенди и догадки. Ясно е че находката е била значима, защото тогава тя е отразена в международната преса. Според сведенията, била открита гробница с куполовидна форма и с тесен вход, в която са намерени човешки скелет с бронзов шлем на главата, желязна ризница и бронзови предпазители за ръцете до раменете. Открити са още три сребърни и пет бронзови съда, множество бронзови върхове за стрели.

Според легендите след няколко месеца пристига пловдивския паша, който нарежда отново да бъде претърсена гробницата. Този път е намерен пръстен с конник и сребърно „кученце”, който в последствие е продаден на френския вицеконсул в Пловдив и той го изпраща във Франция. По-късно става ясно че този вице консул е Шампоазо, който увековечава своето име в археологията с откриването на знаменитата статуя на Нике от Самотраки. Самия пръстен в момента се намира в Лувъра.

Но какво представлява самия пръстен според описанията на нашите историци:

„Върху пръстена е изобразен конник -в спокойна поза. Той е облечен в дълъг панталон и в дреха с дълги ръкави. Тялото му е обвито в мантия, долният край на която се развява назад. В дясната ръка държи поводите на коня, а лявата е простряна напред с разтворена длан с жест на адорация (обожествяване). Конникът е с къса заострена брада, с дълги мустаци и дълга коса, която пада в безпорядък върху плещите му. Той (по Б. Филов) е характеризиран следователно не само чрез облеклото, но така също и чрез косата като варварин. Пред коня върви жена, облечена в дълга препасана дреха. На главата си тя има диадема. Жестът на конника и диадемата характеризират жената като богиня. Дясната ръка е сложена върху гърдите, а лявата е спусната надолу. В нея тя, изглежда, държи някакъв неясен предмет. Конникът представлява безспорно някакъв местен владетел.",

По заповед на турските власти другите две могили също са разкопани. В северната е намерена позлатен бронзов съд. Който е описан от братя Шкорпил, като шест литрова кофа пълна с тъмнокафяв прах затваряща се с капак .

В южната могила след достигане на един метър дълбочина е преустановено търсенето.По късно след след Руско – Турската война руският управител на Пловдив барон Людингхаузен Волф, нарежда повторно разкопаване на южната могила. Този път са намерени:

1. Златен венец от същия вид като венеца от Голямата могила. Той имал около 100 листа и около 20 топчести зърна. Венецът бил намерен върху един сребърен шлем при главата на скелета.

2. Сребърен ритон във вид на сърнешка глава. Главата била украсена с бръшлянова гирлянда и три човешки фигури. Вътре тя била празна, а на устата й имало отверстие.

3. Два сребърни съда, от които единият имал форма на малка кана, а другият - на малко тасче.

4. Една сребърна дръжка и една сребърна халка.

5. Една продълговата сребърна пластинка с „пъпче" в средата, снабдена отдолу с халка („клупче").

6. Осем кръгли сребърни пластинки с „пъпчета", снабдени отдолу с халки („клупчета"), с диаметър около 8 сантиметра.

7. Една бронзова кофа с две превезла.

8. Три бронзови съда, от които единият бил с две дръжки, другият имал формата на кана с една дръжка, а третият имал формата на леген.

9. Един железен меч, дълъг около 50 и широк около 8 см.

10. Един железен връх на стрела или копие.

11. Две глинени островърхи амфори от обикновен тип, високи около 50 см.

12. Фрагменти от шлем и разни други предмети от бронз и желязо.

Данните за изброените предмети, намерени при разкопаването на Южната могила, се съдържат в една дописка от Н. М. Шишеджиев, поместена във в-к „Марица", а също така и в споменатата книга на братя Шкорпил „Могили".

Според братя Шкорпил един селянин открива и няколко сребрени монети. Южната могила също отново е претърсена намерени са няколко златни листа и малак глинена стомна.

Находката ае била изложена за няколко дена в Пловдив и после изпратена в Русия. Но като се указва не всичко е заминало за Росия. Малак част от предметите са предадени на Народната библиотека в София. После от библиотека та те попадат в Археологическия музей в София , без да се знае че са от могилите на Розовец. Според архивите барон Людингхаузен Волф предава на библиотеката над 50 предмета за създаване на архилогическа сбирка. Предметите не са имали описна откъде произхождат. Но според списъка на извадените предмети от южната могила могат да се отделят предените който са от Розовец от другите. Златния венец сега има дължина 31 см и тежи 95,5 грама. От него са останали 63 листа и 9 плода. Запазени са освен това двете му крайни части, ои. които едната е снабдена с малка халкичка, а другата е извита във вид на кука за закачване. Към този венец принадлежи още една част (дълга 10,4 см, с тегло ; 7,50 грама), която се състои от две завързани едназа друга златни, отвътре кухи пръчици, краищата на които са разширени и украсени с концентрични линии. Може да се смята обаче че това е чат от първия венец изваден от средната могила. Едвали барон Людингхаузен Волф би раздробил архилогицески ценната находка умишлено и поливната да бъде изпратена в Русия. По-вероятно е да е успял да откупи части от венеца който е бил изваден от средната могила и раздробен на три. Знае се че часта на чорбаджи Декю е била раздробена на по малки чати и е носена от женит ена рода като украшение. Твърди се, че има и родови снимки в който се вижда фрагмент от вече раздробения венец. Съдбата ана другите две парчета е неизвестна. От легендата се разбира, че те са попаднали в не заможни хора, който е твърде вероятно да не са раздробили своите части за окръшение от страх от турската власт. По-късно може би са го продали на руския барон. Интересно е че в едно такова малко село не се знаят тяните имена.

Сребърния ритон съхраняван в софийския музей с сигурност може да бъде отнесен към находките от Розовец.

„Ритонът е висок 16,3 см. Само долната му част във вид на сърнешка глава има височина 11,2 см. Челото и лявата страна на сърнешката глава са малко смач¬кани. Част от задната страна липсва. Диаметърът ла отвора е 9 сантиметра. Теглото е 449,50. грама. Ha някои места са запазени следи от студено позлатяване. По цилиндричната част на ритона са изобразени три фигури. По средата е представен стар Силен с конска опашка, увенчан на плешивата си глава с бръшлянов венец. Отляво и отдясно към него се приближават в диви скокове два танцуващи сатира. Над фигурите е представена бръшлянова гирлянда с големи листа, която опасва цялото гърло на ритона. Сърнешката глава е моделирана с рядко реалистично майсторство.

От инвентарния опис на Народната библиотека се вижда, че в същия гроб с ритона са били намерени още следните предмети, записани под номера 36 и 37:

Осем сребърни кръга с диаметър около 8 сантиметра. Средната част на кръговете е доста издута. Отдолу, по средата, кръговете са снабдени с плоски халки.

Сребърна пластина, дълга около 22 см. На единия си край тя има две малки дупки. По средата й се намира кръгла изпъкнала част, към която отдолу е прикрепена халка.

Тези предмети фигурират и в списъка на предметите, намерени от барон Людингхаузен Волф в Южната могила при Розовец.”

Люба Огненова счита, че продълговатата сребърна пластинка и сребърните пластинки-кръгове са служили като украшение, апликирани върху кожен щит, който тя нарича „беотийски".

За произхода на „беотийски щит", Люба Огненова пише:

„Появата и произходът на т. нар. беотийски щит, или по-точно на архаичния кожен щит, представлява особен интерес за нас, тъй като единствените елементи от подобен щит, намерени досега на Балканския полуостров, произлизат от Тракия. Това са сребърни гарнитури - апликации на два щита от могилни погребения на тракийски вождове от IV в. пр. н. е. При това тези щитове са били несъмнено изработени в самата Тракия. Апликациите на единия от тях - този от Панагюрище - намерени през 1903 г., представляват основен материал, върху който се изграждат изводите за художествените занаяти в Тракия и тракийското изкуство изобщо. Сребърните гарнитури на втория щит са били открити през 1879 г. при село Розовец (Рахманлий). Тези гарнитури се състоят от по една продълговата пластинка с омфал и няколко кръгли пластинки, повечето също с омфал. Всички пластинки са били снабдени от опъката страна с плоски халки за прикачване (запазени са халките върху повечето пластинки от Розовец)."

Трите могили съставляват древен тракийски некропол. Друга интересна находка е погребението на войн в местността Балабанча. Воинът (вероятно тракийски вожд) е бия погребан в саркофаг и в пълно бойно снаряжение с халкидически шлем.

Древното светилище може да се търси в основите на манастира Св. Никола, който се намира на три километра от селото. В севернат част на църквата има множество мраморни основи на колони, който са традицони за римската епоха. Те имат височина 90 см, ширина в основата - 56 см, а в средата - 48 см. Върху една от тях има надпис на на гръцки език, който в български превод гласи: „ПРИ ЩАСТЛИВА СЪДБА". Мраморната основа се съхранява в Пловдивския исторически моузей. Смятасе че преди на мястото на манастира е имало римско селеище. За това свидетелстват множеството керамични находки и тухлите на множеството зидове. О тези същите тухли е изградена и крепостната стена на връх градище който е на няколко километра от манастира. Край манастира е намерена много добре запазена пещ. Която не е ясно с кава цел е ползвана.

Явно местността е била важна за римляните и тя е била охранявана от тази крепост.