Наличието на три манастира в околностите на селото говори, че местността е населявана. Крепост на връх Градище продължава да се използва. Друга крепост се намира на връх Змейовец и се смята, че е от Средновековието поради славянското название, но според други датира още от траките. Градежът е сух и от ломен камък, характерен за славяните. На връх Сливово градище също са запазени останки от крепост. Има и стара легенда за един от трите манастира. Два от манастирите носят името „Св. Никола“, а третият – „Св. Неделя“. Единият „Св. Никола“ е на самото било на Средна гора.

Легендата гласи, че манастирът се е запазил като българска територия още няколко десетилетия след падането на Търновското царство под турска власт и преставането да съществува Българската държава. Има разказ от ходжата на Горно Ново село, че между манастира и землището на неговото село се намира старо турско гробище. Според преданията на ходжата там са били погребани турците, които са участвали в битката за превземане на манастира. Доказателство за по-късното падане на манастира се намира и в писанията на Отец Паисий.

„В лето же господне 1454 събра пак султан Магомет войска до 500 000 души турци избрани, и отиде на останалите градове болгарски и сербеки. Стигнав же близо при Филипопол и разумев защо се крие в Туловското поле, и из гората тамо, войска болгарска, тоя час поела Арап Исуф паша, със 15 000 души турска войска, да избият всичката оная войска болгарска.

И така те отидоха в Средната гора и, найдейки там манастира „Святаго Николая“, разсипаха го до основи, избиха всичките в него калугери и мирски, щото се бяха скрили. После отидоха в село Турия и разориха.“

Според думите на Отец Паисий този манастир е останал български още 60 години след падането на Българското царство.

Друга легенда, свързана с манастира, гласи, че част от калугерите през една мъглива нощ са избягали и са основали манастира в с. Мъглиж със същото име – „Св. Никола“. Този манастир съществува и сега. Друга част от избягалите калугери станали хайдути. Те са били едни от първите хайдушки дружини.

Друга легенда гласи, че по път за заточение от турците последният български патриарх Евтимий отсяда в манастира „Св. Никола“. Патриархът е вече доста възрастен и болен. Легендата гласи, че той не стига Бачковския манастир, а почива и е погребан в „Св. Никола“.

Останките на манастира си личат ясно, вижда се къде е била воденицата. Доскоро се е виждал и манастирският кладенец.

Другият манастир „Св. Никола“ е продължил да съществува и през Средновековието.

Третият манастир „Св. Неделя“ е най-близо до селото, в подножието на язовира. За жалост почти нищо не се е запазило от него. Може само да се съди по останките, че е средновековен.

Другият интересен археологически паметник е „кутела“. Това е конусовиден каменен съд с приблизително 1,5 м височина и толкова диаметър. В ръба на съда са издълбани три ямички. Находката се намира в близост до манастира „Св. Никола“, близо до Голям Шипковец. Съдът има и каменен капак от един-единствен камък. Капакът вече е част от дворната настилка на една розовчанска къща.

Загадките и идеите за предназначението и датировката на този съд са много. Някои смятат, че е служел за съхранение на жито или вода. Друга идея е, че е ползван за грухане на жито. Има и теория, че е езическо място за жертви. Най-възможното предназначение обаче си остава това, че съдът е ползван от ранните християни за покръстване. Той е на скрито място и по форма силно напомня църковен купел. Ранните християни са се покръствали тайно, преди християнството да стане официална и единствена религия в Българското царство. Купелът е по-голям от сегашните, защото са кръщавани възрастни хора, а не деца. Вероятно трите дупчици по ръба са служели за поставяне на свещи по време на ритуала. Може би това е било място за ранни християнски събирания, а по-късно в близост до това място е построен и манастирът „Св. Никола“.

Местността около Розовец е много слабо археологически изследвана. Много от местата са изчезнали, погълнати от гората и умрели със старите розовчани. Има множество легенди за страшни дела и огромни съкровища.