Средновековие
автор: Розовец - Минчо Кюркчиев
Наличеото на три манастира в околностите на селото говори че местността е населявана. Крепост на връх градище продължава да се използва. Друга крепост се намира на върха Змейовец се смята че е от средновековието поради славянското название, но според други датира още от траките. Градежа е сух и от ломен камък , характерен за славяните. На върха Сливово градище също са запазени останки от крепост. Има и стара легенда за един от трита манастирите. Два от манастирите носят името „Св. Никола", а третият - „Св. Неделя. Единия „Св. Никола” е на самото било на средна гора.
Легендата гласи , че манастира се запазел като българска територия още няколко десетилетия след падане на Търговското царство под турска власт и преставането да съществува на Българската държава. Има разказа от ходжата на Горно Ново село, че между манастира и и землището на неговото село, се намира старо турско гробище. Според преданията на Ходжата там бели погребани турците който са участвали в битката за превземане на манастира. Доказателство за по късното падане на манастира се намира и в писанията на Отец Паисий.
„В лето же господне 1454 собра пак султан Магомет войска до 500 000 души турци избрани, и отиде на останалите градове болгарски и сербеки. Стигнав же близо при Филиппополя и разумев защо се крие в Туловското поле, и из гората тамо, войска, болгарска, тоя час поела Арап Исуф паша, сос 15 000 души турска войска, да избият сичката оная войска болгарска.
И така они отидоха в Среднята гора и найдевше тамо манастиря „Святаго Николая", разсипаха го от основание, избиха сичките в него калугери и мирски, щото се бяха скрили. После отидоха в село Турия и разориха”.
Според думите на Отец Паисий, този манастир е останал Български още 60 години след падането на Българското царство.
Друга легенда свързана с манастира гласи, че част от калугерите през една мъглива нощ са избягали и са основали манастира в с. Мъглиж, със същото име — „Св. Никола". Този манастир съществува и сега. Друга част от избягалите калугери станали хайдути. Те бели едни от първите хайдушки дружини.
Друга легенда гласи че по път заточения от турците последен български патриарх Евтимий отсяда в мастира „Св. Никола". Патриарха е вече доста възръстен и болен. Легендата гласи че той не стига Бачковския манастир, а почива и е погребан в „Св. Никола".
Останките на манастира си личът ясно ,вижда се къде е била воденицата. Доскоро се е виждал и манастирския кладенец.
Другия манстир „Св. Никола" е продължил да съществува и през средновековието.
Третия манастир „Св. Неделя” е най-близо до селото , в подножието на язовира. За жалост почети нищо не се е запазело от него. Може само да се съди по останките че е е средновековен.
Другите интересен архилогически паметник е „кутела”. Това е конусовиден каменен съд с приблизително 1.5 м височина и толкова диаметър. В ръбът на съдът са издълбани три ямчки. Находката се намира в близост до манастира „Св Никола” в близост до Голям Шипковец. Съдът има и каменен капак от един единствен камък. Капака е вече част от дворната настилката на една розовчанска къща.
Загадките и идеите за предназначението и датировката на този съд са много. Някой смятат, че е служел за съхранение на жито или вода. Друга идея е че е ползван за грухане на жито. Има и тероия че е изическо място за жертви. Най-възможното предазначенеи обаче си остава това че съдът е ползван от раните християни за покръстване. Той е на скрито място и по форма силно напомня църковен купел. Ранните християни са се покръствали тайно. преди христяството да стане официална и единствена религия в Българското Царство. Купела е по голям от сегашните, защото са кръщавани възрастни хора, а не деца. Вероятно трите дупчици по ръба са служели за поставяне на свещи повреми на ретуала. Може би това е било място за ранно хирстянски събирания, а по-късно в близост до това място е построен и манастира „Цв. Никола”.
Местността около Розовец е много слабо архилогически изследвана. Много от местата са изчезнали погълнати от гората и умрели със старите розовчани. Има множество легенди за страшни дела и огромни съкровища.