Вълната на самоосъзнаване на българина бързо навлиза в Розовец. Местното население се издържало в голяма степен от производството и продажбата на розово масло. Ограниченията на феодалната натурална система на Турция са се усещали силно. Много от розовчани са пътували по света и пряко са продавали своето произведено розово масло. Тези хора са донесли със себе си разкази за един друг свят и култура – неща, които силно са повлияли на селото и са го откроили значително от другите български селища. В селото не е съществувал никога и „черковният въпрос“. В селото никога не е имало проповядване на гръцки език. Всички свещеници са били местни хора. Най-старите свещеници, които селото помни, са били местни хора – поп Мухо, поп Филип Йонов, поп Никола Ганчов. Те са били и едни от първите учители в откритото в селото светско училище. Кога е открито училището, не може да се твърди със сигурност. Има някои косвени писмени доказателства:

На 20 май 1870 година вестник „Македония“ помества следната дописка:
„Село, състоящо се от 300 къщи, лежи в нахията Караджадаг (Пловдивско) и отстои час и половина на югоизток от Аджар. То има една черква и от 5 години насам и едно добро училище. Жителите му, почти всички овчари и земеделци, се занимават или в селото си, или в околните по полето села, или в Анадола. Сравнително с околните малки села то крачи напред във всяко отношение: нито разврат, нито безчиние и злодеяния могат да виреят там, защото „Бакхус“, ако и да се обожава от някои стари работни хора, никак май не е на почит пред младите; суеверията и вредителските предразсъдъци са почти съвсем загубени, училището там стои по-горе, отколкото във всяко друго от околните села, и има надежда, че не след много години то ще се възвиси още и ще може да се сравни с училищата на по-големи общини.

На следващата година, пак във вестник „Македония“, е публикувана нова дописка. Тя е озаглавена „Описание на Рахманлий“. „Село на 2 часа югоизточна страна от Хаджар с 300 къщи чисти българи, на които главният поминък е розовото масло и овчарлъкът, с една църква и едно добро училище, ново и наредено добре, което посещават тези работни летни дни от 40 до 50 деца. В училището има и обща стая, доста добре украсена и постлана, в която се събират през празнични дни, за да размишляват за общи работи, каквато тази например, дето се споразумяха и одобриха селски да пратят едно по-възрастно момче за по-висока наука да следва в Казанлък със селска поддръжка, та подир време като завърши, да може да послужи на съотечествениците си. Всичко това са добре сторили господа рахманлийци, отдавна още по-добре биха сторили, ако доведяха и една учителка и отвореха ветото мъжко училище, което стои затворено сега 6 години, откакто е направено новото мъжко училище, защо като имат готова стая, за която не ще харчат сега пари, само като си пращат невинните девойчета, които деня стоят по улицата. Но отдавна ученолюбивата община, както за първото е предстояла, отдавна предстои и за това свято заведение.

Според летописната книга на розовецкото училище:
„Пръв учител в Розовец в 1837 година е бил даскал Георги Цветков, родом от съседното село Зелениково. Георги Цветков е учителствал в Розовец три години. Вторият учител, който е заместил Георги Цветков, е бил поп Мухо, родом от Розовец. Не се помни къде той е получил своето образование и колко време е учителствал. Вероятно той е родоначалникът на сегашния род Муховите в Розовец. Трети поред учител в селото е бил поп Филип Йонов, родом също от Розовец. Според разкази на негови потомци, поп Филип Йонов се е учил в Светогорския манастир край Търново. След поп Филип Йонов учител в Розовец става даскал Цаню Георгиев Бресковски, също родом от селото. Образованието си той е получил в Калоферския манастир при чичо си игумен Йосиф. Даскал Цаню Бресковски е бил заменен от даскал Димитър, чието бащино име не се помни. Той е бил родом от съседното село Свежен. Не се помни също така къде е получил своето образование и колко време е бил учител в село. Следващият учител в Розовец, за когото се знае с точност и годината на учителстване – 1868, е бил даскал Яким Димитров от с. Турия. Наследник на даскал Яким Димитров е бил Никола Ненов от Карлово. През 1873 година учител в селото става даскал Пенчо от Стара Загора. За него се знае, че освен традиционните за онова време общообразователни предмети, той е започнал да преподава на своите ученици и френски език. През следващата 1874 година учителите в Розовец са вече двама. Назначен е наново Яким Димитров от с. Турия. Назначена е за пръв път учителка в Розовец – Тота от Карлово, което свидетелства, че в училището са започнали вече да се учат и момичета. Следващите двама учители са Малин Попов от Розовец, завършил образованието си в Пловдив, и Тота Николова от Калофер, учила при даскал Ботю, бащата на Христо Ботев. Тези двама учители продължават да учат розовецките деца до последната година на робството. При тяхното учителстване, освен първоначално училище, е било открито и класно училище – отделно за момчета и отделно за момичета. Обучението в първоначалното училище се е водило с помощта на ученици от класното училище, под надзора и ръководството на двамата учители.“