22.07.24 01:06:40
Южен-Централен регион, България

Общи данни

Население

233 души (15 март 2024 г.) 4,84 души/km²

Местоположение

Южен-Централен регион
Геогр.ширина: 42.46667N
Геогр.дължина: 25.11667E
Надморско равнище : 300 - 499m

Землище

48.118km2 (НСИ)
Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара.

Област Пловдив, Община Брезово

Избори 2 в 1 2024
БСП за БЪЛГАРИЯ 24 ВЪЗРАЖДАНЕ 16 ГЕРБ-СДС 10 КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ 9 ПП ИМА ТАКЪВ НАРОД 2 ДПС 0

Автор: ЦИК

Дата: 21.06.2024

“Хеброс бус” спира да обслужва линията Пловдив и Розовец
Веселин Дошков, “Хеброс бус” От 18 юни “Хеброс бус” не обслужва междуградските линии между Пловдив и Карлово, Старосел, Панагюрище, Розовец и Златосел.

Автор: Георги Куманов репортер "Капитал Пловдив"

Дата: 21.06.2024

Стартира проект на водопроводната мрежа в Свежен, Розовец и Пъдарско
Проектът има за цел да повиши ефективността на водопроводната мрежа в Свежен, Розовец и Пъдарско, да снижи високия процент на водата и да повиши жизнения стандарт на живущите.

Автор: Цветана Георгиева - marica.bg

Дата: 16.04.2024

МЕСТНИ ИЗБОРИ | 29 ОКТОМВРИ 2023

Автор: rozovec.com

Дата: 30.10.2023

География

Селото е точно на 50 километра от Пловдив в североизточна посока, в южното подножие на трите най-високи върха на Източна (Сърнена) Средна гора - Братан (1236 м), Самодивец и Сливово градище. И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. То се е гушнало в една закътана котловинка, включена между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг.
От северозапад и от североизток текат две реки - Старата река и Турската река, които на около два километра южно от селото, до Бачуров мост, се сливат и продължават на юг към река Марица.
Розовецкото землище заема площ от около 50 000 декара. Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара. Розовец граничи на изток със землищата на селата Славяни и Чехларе, на юг със землището на Зелениково, на югозапад - с Бабек, на северозапад - със Свежен и на север - с Александрово и Турия.
Най-голямото водно течение на територията е река Розовецка, която води началото си от района под връх Братан. Речното й корито е стабилно със сравнително високи брегове, устойчиви на подравяне и отнасяне. Наклонът на леглото е сравнително голям в горното течение и водите текат бързо, след което при навлизането в равнинната част постепенно скоростта намалява и в района на с. Зелениково вече тече спокойно. През сухи години някои от горните разклонения пресъхват, а при дъждовни събира много води и тече буйно.
Според тектонското райониране на България, районът попада в тектонската област Средногорие. Развитието на тази област в тектонско отношение е започнало с формирането му като понижение в началото на Горна креда, залято от водни басейни. Към края на горна креда е започнало отново общо потъване на понижението. След Горна креда е станало нагъвателно движение, от което се е образувала Средногорската нагъната област. През палеогена тя е била подложена на спирогенни (бавни, вековни) движения, които дооформили нагънатите планински вериги. През плиоцена станали големи разломявания на сушата и се образували много котловини и разчленявания на релефа. В района се срещат скали от трите основни типа: масивни, седиментни и метаморфни. Масивните (магмени) скали са с най-голямо разпространение и са представени от южнобългарски гранит и андезити. Южнобългарският гранит, получил се от застиването на магмата под повърхността на земята е напукан във всички посоки, податлив е на ерозия и изветряне. Създава добри условия за развитие на дървесната растителност. Андезитите са устойчиви на изветряне. нямат вертикални напуквания и при недостатъчна мощност на почвения профил развитието на дървесната растителност се затруднява след достигането на корените до плътната основа. Седиментните (утаечни) скали са представени от пясъчници, пясъци и чакъли от Горен еоцен П-морски тип. Тези скали са силно напукани във всички посоки, изветрянето е силно изразено и са най-податливи на ерозия. При наличие на влага създават добри условия за развитие на дървесната растителност. Почвообразуването при тях протича спавнително бързо. Метаморфните скали са представени от гранитогнайси (долна серия на метаморфния комплекс - долна и средна свита с мрамори). Тези скали са леко податливи на изветряне и ерозия. Имат вертикално напукване. което улеснява проникването в дълбочина на корените и благоприятства развитието на дървесната растителност.

Според класификацията на Събев и Станев (1959) районът попада в Европейско-континентална климатична област, преходно-континентална климатична подобласт. Съобразно надморската височина територията попада в Климатичния район на Източна Средна България - западна част (най-близка метеорологична станция Розовец (430 м н.в.) ). Най-ниската средна месечна температура на въздуха е през януари и за отделните райони е в границите от -1°С до 0.1°С, а най-високата е през юли и е в границите от 22,3°С до 22.9°С. Средната годишна температура е от 10,1°С до 12,1°С. Това характеризира мека зима и горещо лято. Особено значение има периодът, през който средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10°С, тъй като това е периодът на активна вегетация за дървесната растителност. За подпоясът на равнинно-хълмистите дъбови гори той е 210 дни, а за подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори и подпояса на нископланинските гори от горун. бук и ела той е 188 дни. Крайните срокове на късните пролетни и ранни есенни мразове в района почти съвпадат с началото и края на вегетационния период, което в отделни години може да се отрази неблагоприятно върху развитието на дървесната растителност. Сезонното разпределение на валежите има летен максимум и зимен минимум. Годишната сума на валежите се движи от 480 мм за ниските до 900 мм за високите части на станцията. Средната дата на първата снежна покривка е 20.XII за ниските и 10.XII за по-високите части, а на последната 1.111 за ниските и 10.111 за по-високите части. Средната височина на снежната покривка през януари е под 10 см за ниските и от 10-20 см за високите части, а средния годишен брой на дните със снежна покривка е от 20 до 50 дни (за най-високите части - 80 дни). През цялата година преобладаващи ветрове са западните, които са сравнително студени. През зимата преобладават северозападните, а през останалата част от годината са югоизточните. Най-силни са северозападните ветрове, следвани от западните. Най-благоприятни за развитието на горскодървесната растителност се оказват югоизточните и южните ветрове, които са сравнително топли. Климатът е преходно-континентален, като за южните и по-ниски части се формира при средиземноморско влияние, нахлуващо по течението на река Марица.

Почвите са представени главно от следните типове и подтипове: канелена горска излужена, кафява горска тъмна, преходна и светла, чернозем-смолница. В района няма особено активни ерозионни процеси, а само такива с локално значение, в резултат на изсичането на горите в миналото и екстензивното скотовъдство.

Съгласно възприетото горскорастително райониране на България (Захариев и др., 1979). районът попада в Тракийска горскорастителна област (Т), подобласт Горна Тракия (ГТ). Съобразно надморската височина попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (Т-1) и в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (Т-М). В зависимост от местоположението, надморската височина и хидроложките условия, районът попада в следните подпояси: Т-1-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-500 м н.в.) Т-1-3 - Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (500-700 м н.в.) В тези подпояси естествената растителност е главно от благун, зимен дъб. космат дъб, келяв габър и други, които образуват чисти и смесени насаждения. Създадени са горски култури от иглолистни (черен бор. атласки кедър и други) и широколистни (акация, дъбове и други). Т-М-1 - Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела {700-1200 м н.в.) Тук естествената растителност е главно от зимен дъб и бук, образуващи както чисти, така и смесени насаждения. На места са създадени горски култури от бял бор, ограничено на подходящи месторастения е залесявано с дуглазка.

Основните насекомни вредители по дъбовите гори са златозадката и гъботворката. Тревожно е съхненето на дъбовите гори (като една от причините за това се посочва заболяването трахеомикоза). В някои насаждения повредите достигат 60% от броя на дърветата. Най-силно засегнати са чистите и смесени широколистни насаждения, където заболяването от трахеомикоза е най-голямо.

Обикновена леска - храст или малко дърво. Формира самостоятелни съобщества - храсталаци на мястото на изсечени или унищожени гори. Среща се като подлее в дъбови и габърови гори. Търпи изсичане, при което се формират нови гнезда от многобройни млади стъбла. Използва се в медицината.
Обикновена хвойна - вечно зелен храст с изправени или полегнали клони. Расте в предпланините и планините на цялата страна. Среща се в подлеса на широколистни и смесени гори, на мястото на деградирали гори и сечища. Събират се плодчетата през есента на втората година. Използва се в медицината и в парфюмерията.
Влакнест равнец - многогодишно тревисто растение. Расте из ливади и пасища, каменисто и тревисти места, изоставени ниви, край пътища и селища, вторично като плевел в посеви. Използва се в билколечението. При предозиране са възможни отравяния.
Смрадлика - храст, рядко ниско дърво. Расте по сухи и каменисти почви из храсталаци и дъбови гори, предимно върху варовици в равнините и предпланиннеките райони. Образува и самостоятелни вторични съобщества на мястото на унищожените дъбови и други гори. Използва се във фитотерапевтичната практика, парфюмерията, като багрило и като декоративно растение. При вътрешно използване е отровно.
Обикновен глог - бодлив храст. Среща се из цялата страна до към 1500 м н.в. Расте из храсталаци и гори. край пътеките. Умерено светлолюбив мезофит. Използва се в медицината. Полски хвощ - ЕдшзеШт ап/епзе - многогодишно растение. Расте край реки. потоци, често като плевел в градини, ливади, необработени места и запустели ниви, по-рядко в сенчести гори. Използва се във фитотерапевтичната промишленост. Кукувича прежда - Сизси1а еигораеа - едногодишно безхлорофилно паразитно растение, увиващо се около гостоприемника и прикрепващо се за него. Паразитира по различни тревисти растения и храсти. Използва се във фитотерапевтичната практика. Мъждрян - Ргах1пи5 огпиз - храст или дърво до 15 метра, среща се доста често в страната. Расте по каменистите склонове на дефилетата при пълно слънчево осветление. Видът е силно пластичен. Издържа добре засушаванията, понася засенчванията и е непридирчив към почвените условия. Често формира самостоятелни съобщества. Кората се използва като суровина във фармацевтичната промишленост за производство на ескулин.
Еньовче - многогодишно тревисто растение с дълго разклонено коренище. Расте по умерено сухи или умерено влажни тревисти места, из ливади и пасища, често с нарушен тревостой, в горски поляни, покрай ниви и пътища. Използва се в народната медицина.
Бръшлян - вечнозелено увивно или пълзящо растение, с хватателни коренчета на стъблата. При подходящи условия бръшлянът се среща във всички части на страната. Расте из храсталаците, поляните и разсветлените гори. Отровно. Използва се във фитотерапевтичната практика. Употребява се само под лекарски контрол.
Бял оман -многогодишно тревисто растение. Расте из влажни тревисти и храсталачни места в покрайнините на горите и край потоци и реки. Използва се във фитотерапевтичната практика и в хранително вкусовата промишленост.
Маточина - тревисто многогодишно растение с многобройни стъбла. Расте най-често край населени места, огради, гробища, пътища и в разредени храсталаци и горски поляни. Привързана е към умерено влажни и влажни, добре проветрени местообитания с богати почви. Използва се в парфюмерията, народната медицина, пчеларството.
Обикновен риган - многогодишно тревисто растение. Среща се из цялата страна. Расте из храсталаци, разредени гори и горски поляни от низините до 2000 м.н.в. Използва се в парфюмерията и фитотерапията.
Драка - силно разклонен трънлив храст. Расте по тревисти, каменисти и припечни склонове, в покрайнините на горите и в разредени терени. Приема се като храстов плевел в някои пасища. Използва се във фитотерапевтичната практика.
Теснолистен живовляк - многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище. Расте из ливади, пасища по сухи и умерено влажни тревисти и песъчливи места, край пътища, като плевел в градини, лозя и окопни култури. Използва се във фитотерапевтичната практика. При вътрешна употреба са възможни отравяния.
Широколистен живовляк - многогодишно тревисто растение. Расте по влажни, тревисти, песъчливи и наводнени места, край реки, блата, изкопи, край пътища и сечища. Използва се във фитотерапевтичната практика. При вътрешна употреба са възможни отравяния.
Трънка - храст със силно разклонено стъбло. Расте из храсталаци по синори, пасища, пустеещи места, край пътища в покрайнините на дъбовите гори. Дребноплодно растение. Понякога образува самостоятелни храстови съобщества. Използва се във фитотерапевтичната практика.
Жълтурче - многогодишно тревисто растение. Расте по влажни ливади из храсталаци и широколистни гори. Сенкоиздържлив вид, с известно предпочитание към разсветлените места. Използва се в народната медицина за лечение на| хемороиди, подагра, кожни обриви и ревматизъм.
Обикновена шипка - храст с дъговидно извити клони. Расте из храсталаци, тревисти терени, покрай речни тераси и потоци, по синорите, из пустеещи селскостопански земи, в покрайнините на горите и други. Използва се във фитотерапевтичната практика. Хранително-вкусовата промишленост, в народната медицина, в домашното производство на сиропи, мармалади и др.
Малина - полухраст с изправени вдървени стъбла. Расте из храсталаци и като подлее в широколистни и иглолистни гори, а понякога образува самостоятелни съобщества в сечища, ветровали, пожарища, край пътища и други. Използва се във фитотерапията, в народната медицина, като суровина в хранително-вкусовата промишленост, а в домакинството за производство на сиропи, конфитюри и др.
Жълт кантарион - многогодишно тревисто растение с хоризонтално, пълзящо коренище. Расте по сухи тревисти, каменисти и храсталачни местообитания, в разредени гори и сечища, по не обработваеми места, край пътища, като елемент на естествената растителност до към 2000 м.н.в. Използва се във фитотерапевтичната практика, в ликьорената и кожухарската промишленост.
Имел бял - вечнозелен полупаразитен. висок до 100 см, вилужно разклонен храст, прикрепящ се с хаустории към гостоприемника. Паразитира върху различни видове иглолистни и широколистни растения. Използва се във фитотерапевничната практика. Употреба само под лекарски контрол.
Обикновен киселец - многогодишно двудомно растение. Расте по влажни, поляни, ливади и тревисти места из цялата страна. Използва се в народната медицина и фитотерапевтичната практика, като зеленчук в свежо или преработено състояние. Създадени са ценни градински сортове.
Лечебно сапунче - многогодишно растение с пълзящо коренище. Расте по песъчливи и чакълести места край реки. потоци и ж.п.линии, по диги на канали, в храсталаци и други. Използва се в билколечението.